Светът е малък

Чували сте го и преди, нали? Мда.... Интересното е, че не спирам да се учудвам колко е вярно. За съжаление не мога да си спомня всички случки до сега, които са ме убеждавали в истинността на тази фраза, но най-ярката от всички никога няма да забравя.
Преди няколко години чрез един приятел се запознах с едно момиче в чата. Тя беше от Бон/Германия. Знаех, че преди е живяла в България, но нищо повече. Станахме доста добри приятелки и след горе-долу половин година тя случайно ми спомена, че е от Бургас. Наистина страшно много се зарадвах, лятото със сигурност щяхме да се запознаем понеже тя се прибирала всяка година като приключи училище. И така де, тя си дойде в Бургас, излязохме, запознахме се и по време на разговора се установи, че аз и чичо й сме съседи /тоест, неговият апартамент е под нашия :-)/ ...
В последните дни също ме споходи една случайност... Бях си чатила с някакво момче по icq, не особено редовно, пък и аз вече почти не чатя като цяло, както и да е, знаех, че е от Бургас, но и през ум не ми минаваше, че имаме куп общи познати. Разбрах го, преди няколко дни, когато с Елито чакахме да се изтегли някакъв филм и си губехме времето, чатихме си с него и той ми спомена, че ме е видял предния ден с приятелите ми, но не ми се обадил. Аз до последно си мислех, че се бърка, докато той не ми прати една снимка на едно старо гадже, на която беше и Елито , и двете така й се оцъклихме :-) отново ми стана едно такова... странно. изведнъж некакъв почти непознат ми прати снимка на най-добрата ми приятелка O_o и ми казва, че познава някои от хората, с които по принцип съм нон-стоп заедно . Хах, изненада :-)

По последни наблюдения

Момчетата се превръщат в момичета... бавно, но славно. По характер имам предвид. За да съм съвсем точна - в държанието и позициите си в една връзка. Не ми се вижда нормално. И не ми харесва. Да не би да е плъзнал някакъв вирус? Или някой от тях е бил по-по- романтично- лигаво- наивно - обсебващо настроен и промива мозъците на всички наред? Не, не, ама изобщо не ми харесва. Допадаше ми илюзията, че момчетата са не дотолкова чувствителни, повъхностни, не се задълбочават много много във връзките и не драматизират. А това, което наблюдавам напоследък... е съвсем различно.

• те са супер чувствителни; засягат се от всяка твоя втора дума, приемат само това, което те искат да чуят, а ако не им харесва мнението ти по даден въпрос го приемат като лична обида. не спират да ти задават въпроси от рода на "обичаш ли ме? днес мисли ли си за мен?" и след време когато ти омръзне всеки ден да повтаряш едно и също, започваш да отговаряш вече с досада - тогава въпросите се променят - "съществувам ли вече изобщо за теб?", "искаш ли да сме заедно изобщо?" . те правят от мухата слон, и повярвайте ми наоколо е пълно с мухи! :-) пък и ...
• те плачат. често. и ви го казват. всъщност, направо си ви го натякват. :-)
• те са досадно обсебващи; искат да прекарват с теб колкото е възможно повече време. срещите всеки ден са задължителни, "какво е това не мога днес ?! как така не можеш? искаш да излизаш с приятели? предпочиташ тях пред мен!!!?? а, ангажимент със семейството... значи не ме смяташ за част от него??!! " дори и подобен разговор да завърши добре и двете страни да се разберат без много бой, след малко има 'атака' от страна на момчето със смси. мда... много смси. във всичките пише едно и също, общо взето се разтеглят локуми от сорта на "аз ще се променя; аз много мислих и осъзнах, че съм сгрешил! но те обичам и само това има значение!"
• те са ужасно ревниви. ревнуват дори от приятелите си. че как така те ще те поздравяват, ще си говорят с теб или изобщо как се осмеляват дори да те погледнат?! а ти защо говориш с тези момчета? как така са ти приятели? какво значи 'момче-приятел' ? а този непознатия защо го заглеждаш? как така си гледала просто на някъде? тъй де, все пак... ->
• те са параноици; привиждат им се момчетата, които ти намигат или ти се усмихват, но пък и ти не оставаш по назад и им отвръщаш. :-)
• те споделят абсолютно всичко на приятелите си; още час след като сте се разделили вече можеш да си сигурен, че всички приятели, а понякога дори и просто познати вече са наясно с последната караница около вас и дори могат да преразкажат думите ти, които разбира се са преиначени, така че винаги да излезеш лошия. :-)
• те вече са планирали съвместното ви бъдеще; ако се чудите как ще се казват децата ви/ колко ще са/ в каква къща ще живеете/какви ще са тапетите в спалнята/куче или котка ще имате, просто ги попитайте. те са като бюро справки. всъщност не, те са къде къде по-информирани и с по-ясна представа за нещата. :-)
• те помнят всяка дата, дори часът; кога сте се запознали? а кога се скарахте за първи път? колко продължи караницата ви? те са едино универсално подвижно календарче на събитията, значителните и незначителните моменти във вашата връзка :-)

На нашия си фронт нищо ново

Днес Робин си тръгва. Голям герой се оказа това момче, ако бях на негово място сигурно нямаше да оцелея на 'условията' на живот през тези няколко дни :-) А кой е Робин? Швед, който се запознал с една приятелка чрез интернет и дойде в Бургас за една седмица на почивка заради нея. Но въпреки не малкото гафове, които се случиха, на него май му хареса тук :-) Няма да разказвам как един ден го загубихме и го търсихме из цял Бургас два часа... приятелката ми го беше оставила на другия край на града и му беше нарисувала 'карта' как да стигне до нас... и последвалите събития са ясни :-) Както и да е, днес ще го изпратим по живо по здраво :-)

Преди известно време докато съвсем спокойно си играех на Тhe Sims и си слушах музика, една след друга прозвучаха песните на Deep zone project & Елвиса - Това е хит и на David Guetta - Money. Не мога точно да посоча какво, но двете песни ми звучат горе-долу почти еднакво, въпреки, че са доста различни. 0_0

Провал в готвенето

Преди около седмица с Елито решихме да сготвим нещо и след като доста се почудихме какво да е точно, решихме да се спрем на бананова торта, а именно :

за блата:

• 4 яйца
• 2 ч. ч. брашно
• 1 ч. ч. захар
• 1 ч. л. бакпулвер
• 130 г маргарин
• 2 с. л. кисело мляко
• 2 щипки сол

за сиропа:

• 100 г захар
• 2-3 капки лимонова есенция

за пълнежа:

• 4 банана
• 150 мл прясно мляко
• 1 пакет суха сметана
• 2-3 капки есенция ром

за какаовия сос:

• 1 ч. ч. прясно мляко
• 1 ч. ч. захар
• 5 с. л. какао
• 1 с. л. брашно
• 30 г краве масло
• 1 ванилия

	1. Сиропът се приготвя, като се кипват 120 мл вода със захарта и се овкусява с есенцията.
	2. Яйцата за блата се разбиват в купа заедно със захарта с миксер за 3-4 минути, докато се получи кремообразна смес.
	3. Брашното се пресява, разбърква се с бакпулвера и се прибавя към разбитите яйца. Добавят се маргаринът, солта и киселото мляко.
	4. Бърка се с миксер още 3-4 минути, прехвърля се в намаслена и набрашнена тава с диаметър 26-28 см и се пече при температура 180 градуса до зачервяване.
	5. Сметаната за пълнежа се разбива с млякото на сняг, като малко преди да е напълно готова, се овкусява с есенцията. Бананите се нарязват на колелца.
	6. Всички продукти за какаовия сос, без маслото и ванилията, се смесват в тенджера, кипва се и се вари 5 минути при непрекъснато бъркане. Маслото и ванилията се добавят 1-2 минути преди да се свали от котлона.
	7. Блатът се реже през средата, така че да се получат 2 блата. Всеки се намазва обилно с охладения захарен сироп и се покрива със сметана и резени банани. Двата блата се слепват, намазват се със сметаната и се гарнират с банани. За да не потъмнеят, бананите се поръсват с лимон или със захарния сироп.
	8. Тортата се оставя да престои 2-3 часа и при сервиране се залива с какаовия сироп.

Не изглеждаше сложно. Пък картинката ми се видя наистина доста привлекателна, а и имахме почти всички продукти без бананите, но пък колко му е да слезеш до магазинчето пред блока и да ги купиш. И така де, след малко подредихме всички възможни миксери/бъркалки/купи/тави/чинии на плота и стриктно едно по едно започнахме да изпълняваме рецептата. Отвреме навреме се обаждах на баба, да я питам това онова, но пък то това не се брой, защото така или иначе нищо не разбрах от указанията й :-) В крайна сметка, след едночасово туткане, като пъхнахме резултата от цялата работа във фурната, вместо повърхността на блата да остане гладка, целия горен слой се напука и се появиха разни издутини. Една от тях беше.. бая големичка, да кажем колкото юмрука ми, но после постепенно спихна. В крайна сметка, след като изкарахме блата след 40-50мин явно още не беше готов, /и оставете, че беше залепнал за тавата/ , отвътре изглеждаше клисав. Както и да е. Сложихме го да се пече още малко, докато не поизгоря. После се мъчихме да го разрежем на две /не, не си мислете, че е бил бухнал, подметчица си беше/. Успяхме да отделим няколко парченца, които играеха ролята на долния пласт и го намазахме със сметана и банани..мм :-) после и горния слой...мммМмМм :-) И макар, че блатът не ставаше много за ядене, произведението ни изглеждаше точно като на картинката :-)

А днес се опитвахме да направим някакъв сладкиш /нещо като Негърче/ и макар, че бяхме и с кака , пак нищо не стана :-( Всъщност, имахме напредък - нямаше неравномерно изпъкнали участъци !!! :-)) Но пък за сметка на това, отново сладкишът беше залепнал за тавата... Ама... общо взето се ядеше, дори бих казала, че беше вкусен. Но нямаше да се сърдя, ако беше станал поне мъъъничко по-бухнал и не му липсваше долният пласт. В момента рецептата му не е у мен, но до няколко дни /когато ще опитам отново да го направя/ ще я напиша и ще прикача и някоя снимчица на това, което се получи като краен резултат :-)

Среднощни вдъхновения

Бях в центъра на огромната дворцова зала. Навън беше вече тъмно. Прокрадващата се лунна светлина се отразяваше в мраморния под и разкъсваше паяжината на полумрака. Доближих се до прозореца и надникнах навън. Спокойствието на нощта се бе възцарило. Обгръщащите двореца поля наистина ми се виждаха безкрайни.И то от онова безкрайно, което не просто го споменаваш, за да придадеш някакво величие на обекта, а истинското - на което все гониш края, но никога не го достигаш. Зеленото приплъзваше погледа ми по себе си - леко и плавно. Харесваше ми. Постепенно започваш да се вглеждаш в него. Сякаш търсиш нещо. Нещо или някой. Нито едно стъкче не се подаваше от гладката трева. Нито една човешка стъпка не личеше да бе оставяла отпечатък по повърхността й. Изведнъж те изпълва чувството, че си се сблъскал със самото съвършенство. Чувстваш се нищожен. Но това зелено... влудява те. Толкова е... натрапчиво. Сякаш ти се присмива. В глава ти нахлува истеричен пронизващ смях... Приклекнах и притиснах главата си с ръце. Но не можех да спра да следя с поглед ивиците от безкрая. Знаех, че трябва, но не можех - бях слаба. Изведнъж се сепнах, стоях вече с часове чакайки някого... но не можех да си спомня кой. А коя съм аз всъщност? Какво правех тук? Продължавах да се взирам в полята, сякаш те щяха да ми дадат отговор. Опрях ръцете си в прозореца, хипнотизирана от желанието... желанието да намеря себе си.

Тъжни мисли

Вчера толкова неща ми се въртяха из главата... От една страна ме е яд, че вече не мога да изкажа мислите си по същия начин както тогава, от друга пък се радвам, защото ми се струва, че няма смисъл да се затормозявам с тях. Но все още ме гложди. И ми е кофти. Защо ли? Нямам отговор. Не мога да разбера как така един прекрасен ден се събуждаш и решаваш, че не обичаш човека до себе си. Не разбирам и как след една дълга връзка, след месец два си готов да продължиш напред. Не разбирам как успяваш да не си спомняш... за нас... за мен... за всичко, което имахме и което изградихме. Не разбирам и защо още ме боли, защо ми е тъжно, като вече не те искам.