Мързел&Скука

През последната седмица графикът ми за деня изглежда по следния начин :

11:00 - време за ставане
12:00 - разтиламе хавлиите на плажа
15:00 - довличам се едва едва до вкъщи, следват душ, обяд и се отдавам на пълнооо бездействие
20:00 - навън вече става що годе за разходка
23:00 - прибирам се и се лепвам за компа
1:00 - лека нощ на всички :)

И днес не беше по-различно... Всъщност, докато следобяд мерих с крачки терасата забелязах колко мръсен е станал един перваз, взех един парцал и го поизчистих. От тогава постоянно ми се кашля едно такова. Сякаш цялото ми гърло е пъсно с прах! Човек да не хване кърпа за малко!

Фотосесия

От доста време с една приятелка /Елито/ обмисляхме да се запишем лятото да работим на някакви промоции - да обикаляме улиците и да раздаваме някакви рекламни листчета, така и така нямаме ангажименти цяло лято и само ще мързелуваме /което не че звучи лошо, но бездействието в огромни количества не ми се нрави много много/. И вчера си купихме един вестник с обяви и измежду многото за сервитьорки и бармани имаше точно такава каквато ни трябва - "фирма незнам си коя търси момичета за промоции". Като се обадихме ни казаха да отидем в офиса да се запишем и да носим снимка, на която сме в цял ръст. Всичко ок, но нито аз нито Елито имахме снимка баш пък в цял ръст. Всъщност, няма лошо ;) И без това от доста време си мислехме, че трябва да си направим някоя фотосесия :) Събрахме от вкъщи една голяма чанта с дрехи, взехме фотоапарата на татко и отидохме в Елито /а тяхната тераса е много голяма и пълна с цветя - идеално място/ :) Подбрахме си и някои нейни дрехи, струпахме всичко на купчинки на леглото - дънки, тениски, поли, потничета и т.н :) И се почна голямо преобличане и снимане :) Беше много забавно, ама и уморително :) Ето и някои от моите снимчици :

Созопол

Обичам почивките. И най-вече тези в Созопол. Въпреки, че физически ме изцеждат максимално и после трябва да си отспивам три четири дни, ме зареждат със страхотно настроение за цялото лято :) Тази година смятам да отида още веднъж през септември за Аполонията. Но не се знае още, все пак това не зависи само от желанията ми, ами и от другите ми ангажименти, плановете на приятелите ми, които са там и наличието на $$.

Всъщност, прибрах се днес. Без обувки :) Всъщност имах де, ама не бяха мои :) Два дена преди да си замина, малко преди да отидем на дискотека ми се скъсаха чехлите. Бяхме далеч от къщата на моята приятелка, в която бях на гости, а и закъснявахме и.. си бях боса цяла вечер :) Установих, че хората реагиарат много интересно, когато видят бос човек по улицата или в дискотеката :) Едни от тях почват да се подхилват, други се втренчват в теб и започват да се чудят какво ти има - някое циганче/бездомно ли си ? леко мръднал ? идваш от плаж?, трети ентусиазирани, че са те видяли търчат да те покажат на всичките си приятели сякаш си някоя природна забележителност, четвърти моментално причислили те към групата на изпадналите , повдигат брадичка и не спират изпитателно да те гледат с презрителния си високомерен поглед... Изобщо.. хора всякакви. Но както и да е. На мен пък ми беше забавно, а и имаше едно момче, което от както отидох за пръв път в Созопол /значи от лятото на 2003/ до тогава освен 'Здрасти"- то когато се запознахме, не ми беше промълвил и думичка, гледаше ме едно такова студено и предубедено, а като ме видя една такава.. боса в дискотеката и почна да ми се смее и да ми говори :) И цяла вечер само ме бъзикаше :) И тези дни нещо ми прищраква, че е доста симпатичен :)