Der Richter und sein Henker
Първата книга на немски, която прочетох съвсем съвсем сама :) и я разбрах, цялата! :) че и интересна беше :) Спокойно вече мога да отметна едно от номерцата в списъка, с нещата който трябва да направя тази година :) 2006 започва доста добре ;)
Феноменът "Наско"
Наско е едно момче, с което миналата година по това време излизах, ама съвсем за мъничко. Нямам си и на представа какво харесах в него като се запознахме... но на втората ни среща вече бях убедена колко е глуповат и ограничен. Неговият свят се състоеше само от коли, кораби, компютърни игри и скачането от скалите през лятото. И нищо друго. Ама абсолютно нищо. Той на други теми не можеше да разговаря, или поне никога не разговаряше с мен.
Съвсем случайно бях видяла една негова снимка в телефона на една приятелка и я помолих да ни запознае. Това, което си спомням от периода, когато бяхме заедно, беше че на първата ни среща "уж" отидохме у баба му да й покаже бележника си, защото се били хванали на бас, че няма да можел да хване стипендия. Отидохме, и бабичката ни покани на кафе. Та нямаше как - трябваше да се запозная с нея. За първи път /и надявам се последен през живота ми/ момче ме сваляше пред баба си. Беше ужасно :) Умрях от срам :) После дойде и чичо му, та и с него се запознах :) Родителите бяха оставени за втората среща... незнам дали след това излязохме повече от два пъти, но след като не му отговорих на няколко смс-а, отмених една-две уговорки, той не ми се обади повече.
Животът си тръгна по добрия си стар начин :) Докато след няколко месеца на вратата не се позвъня .. отварям и гледам - Наско - "Какво правиш, как си? Отдавна не сме се виждали.. аз бях наблизо и реших да мина да те видя...". Казах, че съм много заета, разменихме по още някоя дума и му казах, че трябва да се прибирам. И си тръгна. След няколко дена пак - някой звъни на вратата , кой - Наско. "Аз бях наблизо... реших да мина, днес по-свободна ли си?" . "Не, съжалявам. И недей така да идваш без да се обадиш предварително!". "Да, да, разбира се" И пак си тръгна.
След няколко месеца, вече началото на есента, се прибирам към къщи и отпред на стълбите стой някакво момче - Наско, и пак стария репертоар : "Какво правиш, как си? Аз бях наблизо..." Този път останах да си поговорим малко, ама после доста съжалявах. След като той обстойно анализира колата, която беше паркирана в "дворчето", разказа ми за телефона си - къде на кой сервиз го дал, ама защо, ама как... не пропусна да се похвали колко бил добър на Cs... отново почнах да изреждам ред причини, че трябва да се прибирам възможно най-скоро. "чао, чао! И недей така да идваш без да се обадиш предварително!". "Да, да, разбира се"...
И преди няколко дена пак се появи... пак неочаквано, без смс,обаждане - направо - ззввъъннн! Усмивка! "Здрасти, как си...". То май е за ядосване, ама... жал ми стана. "Нали ти казах да се обаждаш преди да дойдеш?" , "Е, да де, ама... бях наблизо и реших да мина..." И пак същите разговори - колите, гсмите, корабите, лятото и как скачал от незнам си къде...
А аз нито проявявам заинтересованост, нито говоря - само мълча и гледам нанякъде... а той си приказва ли приказва, и се радва... и докато го слушам ми става все по-жал за него... колко е глуповат и какво е детенце... и пак "чао,чао! И престани така да идваш без да се обадиш предварително!" . "Да, да, разбира се"...
Deutsch testen :))
- Einstufungstest/Goethe Institut - отначало започва лесно, ама по-нататък става гадно... в крайна сметка : 20/30 - We recommend that you book a course on the level B2
/само дето тука не успях да си видя грешките/
- Lern-german.com - още един тест, който е доста лесен всъщност. Получаваш отговорите на и-мейла... - 68/76 - Based on this score we would place you in our level A2 (beginners`II) or higher class.
/пак не разбираш къде са ти грешките/
!!! И докато разглеждах разни странички, попаднах съвсем случайно на тази -> udoklinger.de , където има едва ли не всичко, което ми е трябвало през годините - граматика, басни, приказки, литературни периоди и представители и т.н. Mалко късно, ама пак ще ми свърши чудесна работа :))
Има ли смисъл?
Хората винаги са искали да се докоснат до идеалната любов. А тя е онази всеотдайната, която не знае що е егоизъм, лъжа, лицемерие. Тя може да забрави всичко, да прости, да изкачква търпеливо скрита зад някой ъгъл, да плаче тихичко нощем, но на сутринта няма да пророни и думичка и просто ще се усмихне. Тя е топлина, нежност и е по детски искрена.
...
Напоследък все повече се убеждавам, че една от най-големите грешки на младите е, че се опитват да създават сериозни връзки. Не виждам смисъл в тях. Не и на тези години.
Защото... какво се получава в крайна сметка... срещаш някого, влюбваш се, всичко върви страхотно, неусетно започваш да поставяш на втори план училище, приятели, семейство и т.н и лека по лека започваш да умаловажаваш всичко наоколо и все повече идеализираш партньора си. В един миг той се оказва единственото нещо, което имаш и което има значение за теб. И... един ден той просто си тръгва. Какво става тогава? Тотален емоционален срив, човек както става все по-силен емоционално, но и по - безчувствен.
Не вярвам вече във разни измислици. То по филмите /приказките за възрастни/ е лесно. Влюбените се целуват и се гледат замечтано, изтича надписът 'хепи енд' и ти си спокоен, защото у теб е останало впечатлението, че те са се оженили,имат си деца,обичали са се до последно и са живели щастливо до края на живота си. Да, ама аз вече не вярвам. Не и в това, че на тази възраст /17-18,/ можеш да задържиш човека до себе си повече от 1-2 години. И се чудя... какъв е смисълът да продължаваме да създаваме сериозни връзки в момента? Защо само излишно се самонараняваме? Вид мазохизъм ли е това? Ако не, то какво е изобщо?
Скоро ми хрумна нещо. Не е майсторлъка само в това да срещнеш голямата любов... ами и трябва това да стане в правилното време.
И сега идва следващия въпрос... какво правим ако вече сме срещнали точно този , който търсим? Да, да, точно този, от когото всички останали до сега бяха толкова далече, и който ни липсваше... и който мечтаехме да срещнем, и се молехме да съществува... какво става като го срещнем сега? И знаем, че някой ден ще го загубим... ?!
