В търсене на свещения граал...

който в моя случай се оказа пакетче лепенки...





обиколих абсолютно всички книжарници и магазини за канцеларски стоки, за които всеки нормален човек може да се сети - от хеликон, през офис уан суперстор, пингвините и по-известните бургаски като дядо благо, но неее... всички продавачи ме гледаха съжалително и всигаха рамене с думите : "нямаме предтава за какво говорите, ние никога не сме получавали такова нещо, сигурно се бъркате...". то не че аз обяснявах много ясно какво точно ми трябва... чак в последствие се сетих да проверя в интернет как се казва, но пък горе-долу успях да го опиша - " едно такова средно между дъвка и пластелин, има го и в бяло и жълто, използва се за залепяне :) " но уви, сякаш им описвах невиждано до сега откритие от космичен произход. нямаше да се ядосвам ако съвсем ясно не си спомням как си бях купувала същите лепенки преди година-две от същите тези места, ама айде... сега вече ги няма. всъщност "уж" никога не ги е имало. и хората бяха сигурни !!! какви ли не очудени и смаяни погледи не видях...

в крайна сметка намерих една супер незабележима книжарничка и там имаше разни стоки на UHU и съответно моите неоткриваеми, вече пред изчезване, безценни лепенки. и се уверих, че не съм луда, която си измисля несъществуващи неща :) после ми идеше като се връщам да мина през всички магазини и да кажа : "нях нях нях, видяхте лиии, намерих си ги :)", ама айде... нали уж не съм толкова дребнава ;)

funny song

ех, този Стоян... винаги ще изнамери нещо смешно :)

цък

"Не ме оставяй да си ида!
Дори да казвам,че е по-добре така.
Незнам без теб дали зора ще видя...
Уморена съм,но не от любовта!" (от теди)


гледах те и тихичко на ум се молих да се спреш. да се върнеш. да ме помолиш да ти простя. да направиш това, което така и не се случи - да се бориш за нас... да останем заедно. да покажеш, че вярваш ... че не са само думи. но ти избра да тръгнеш. и не се обърна... и вече няма път назад. и дали по навик.. аз още се надявам, че като отворя очи ще те видя. ще протегна ръка встрани и тя ще докосне твоето тяло...и още в просъницата леко ще се усмихнеш и ще ми кажеш, че ме обичаш... както едно време, когато все още всичко изглеждаше истинско...