"психотренировки"

започнах с тях от преди няколко години :)

върху майка ми...

и да ви кажа - много съм доволна :) резултатите са невероятни :) вярно, малко бавничко се постигат, но все пак всичко трябва полека да се поднася на "жертвата", че да не й дойде в много :)

общо взето схемата е следната - стъпка по стъпка постепенно се "поднася" нещо ново, някакво допълнение или удължаване ;) и известно време това се превръща като "закон", който се прилага винаги - на рожденни дни и късни излизания - точно определен час за прибиране, ясно установено място, рожденник и компания. и около половин година или година това са задължителни условия, които трябва да изпълнявам, за да няма много разправии, драми и истерии, когато има някакво мероприятие, на което да отида. Когато мине достатъчно време и всичко улегне, няма вече никакви спънки и за майка това се превърне в "нормалния" час за прибиране или "нормалната" дискотека, се прибавя нещо ново, което все пак не е кой знае колко драстично. Времето се удължава, рожденниците изведнъж се оказват живеещи по-далеч от вкъщи ;р и тя изпада в шок :) но бързо се стабилизира, защото все пак промените не са кой знае колко рязки. от 10. 30 например е станало на 11.15 ;р и така известно време пак - изчакване, докато вече 11.15 не й се струва толкова неприемливо ;р то става на 12 ;р

и ако в ако в 8ми клас не можех да кажа - "моля те, пусни ме на рожден ден, на който ще остана до 3 сутринта" или пък съвсем да се изхвърля - "отивам на рожден ден и ще остана да спя там" и общо взето оставах до към 10-10.30 ( това официално се е знаело де, не че не е имало случай, в които съм си намирала вратичка/измисляла съм нещо/послъгвала съм тук там, и нелегално съм оставала до по-късно или до сутринта ), то в 9ти клас и началото на 10ти времето за престой все повече се увеличаваше, успявах понякога да вмъкна и някоя дискотека в цялата работа. може би много помогна и това, че летата ходих за по няколко дни в Созопол. и така тя посвикваше с това да не ме мисли във всяка минута къде съм. към края на 10ти клас отидох на първия си легален купон с преспиване в една къща в Сарафово. Явно обаче не беше все още готова за него ( още повече, че щях да ходя да празнувам именния ден на Георги, което значеше, че ще остана да спя в къшата на момче !!! ). имаше бая викане, разправии и ревове докато се навие. Накрая пак опряхме до лапешките "дай да се обадя на майка му да говоря с нея" ама какво да правя - нямаше как. Говори и ме пусна в крайна сметка. Така и не разбрах какъв беше смисъла обаче, тъй като жената така или иначе си беше на най-горния етаж и изобщо не се и вясна. Както и да е. мисля и че тогава свърши добра работа обвинението, че гледаш ли аз веднъж съм решила да й кажа истината къде отивам, а не да я излъжа, че ще спя у някоя приятелка, където съм сигурна че ще ме пусне, и тя - сега, за да ми докаже явно, че е по-добре да лъжа, не ме пуска. И все пак ...всичко си вървеше по план.

Тази година може би бях малко по-рязка, но тя учудващо добре понася всичко. Ако ходя на рожден ден се прибирам когато реша, понякога може и да остана да спя там, пак си го решавам аз!! Представяте ли си! Нямам проблем и с дискотеките! Днес дори й съобщих, че след няколко часа заминавам за Несебър и ще остана там да спя два дни, и драмата с :"ама не може. аз не те пускам. как така!?" продължи само 5 минути!!!

5 минути! Честно :)
А това е майка ми! - една изключително неврозна, притеснителна, неспокойна ( и какво ли още не ) женица. Така че... какво да ви кажа.. изумена съм!