от Стефан Стефанов

===

Дадох ти каквото имам.
Какво да ти дам сега?
Сега нямам нищо.
Не мога да ти дам нищото.
Трябва сама да го намериш.


===


Когато любовта започне да боли,
тя става на поезия.
Когато искриците в очите
превърнат се в сълзи,
очите виждат вече.
Когато невъзможно е
да уловиш мига,
а сянката ти вечно те преследва
и затвор е свободата,
ще се взривиш
на хиляди частички,
ще видиш вечността
и ще пребъдеш -
когато любовта започне да боли.


===


МОЛИТВА

Събуждам се.
Отварям очи и виждам твоето тяло до мен.
Поемам си дъх и усещам
Как твоят дъх изпълва моята стая.
Чувствам твоята ръка, която в съня
Е прегърнала моето тяло.
Докосвам косите, които, подобно на пламък,
Огряват твоето спящо лице.
Усмихвам се и благодаря,
Че съм се събудил.


===


Олтар

Най-скъпи неща
на никой бог не принасям във жертва,
но безбожник ли ставам така?

Безсърдечен ли ставам,
когато спра да крада от чужди сърца?

Нямам скъпи неща
и нямам сърце - някой отдавна ги взе
(или аз бях, който ги даде?)

Нямам какво друго да дам
освен празнотата,
която да пълниш с доброто,

Което е в теб.


===


Раздалечени и раздалечаващи

Жестоки сме в разделите си -
събираме се,
за да се разделим след миг.
Преди да се прегърнем
се застрелваме с хиляда думи.
Ако си кажем сбогом
очакваме
едно "Здравей" на следващия ден.

Любов един от друг изискваме,
макар да знаем,
че се дава само тя.
И в нежеланието да изгубим,
заключили сме
сърцата си, за обич болни.

Не си отивам аз,
или пък идваш ти -
в един и същ водовъртеж
се давим,
но защо не си подаваме ръка?
Нима като уплашени удавници
ще удушим спасителя си,
за да можем да живеем?
Ще бъдем ли
и ще ни има ли
един без друг, раздалечени
и раздалечаващи
или ще трябва да убием любовта
във сляпа вяра,
че след това ще я познаем …


===


Пътят обратно
не те прави по-цял,
отколкото беше преди,
когато от теб се отчупи
поредното малко парче.
Краят пред теб,
към който неспирно вървиш
ти отнема по къс от безкрая
и побягваш напред -
в надпревара със времето,
за да настигнеш онзи човек,
който винаги искаш да си...
А краят
все така е пред теб
и отчупва поредно парче...

Просто се спри!


===


Да изгориш, щом трябва,
но да светиш...
Във пламъка да търсиш
светлината
и да не виждаш
огъня във теб -
съдба случайна
или орис жалка...

И все си сам сред толкоз други...


===


Духът ти,
Ако не е странствал във търсене на дом,
Ти дом не ще да имаш някога в света.
Духът си,
Ако си не следвал в странствата му блудни,
Не ще си никога пристигал у дома.

Ако не си се губил,
Няма да откриваш.
Ако не си умирал всеки миг,
Животът няма да се ражда в теб.


===


Когато си с хубав човек,
Давай му винаги всичко
За да не дойде денят,
Когато, той вече заминал,
Ще съжаляваш за всичко,
Което си можел да случиш със него.


===


Повярвайте

Познанието скрито е в съмнението,
зная,
но да повярвате -
това ви призовавам.

Ще се раждате,
когато ви убиват.


==