03 април, 2009

съкровището под леглото ми

най-скъпите отпечатъци за това, какво беше, са под леглото ми. в един полукашон. събират се в няколко кутийки и пораждат достатъчно цветни картини в мен, че да ме върнат обратно.

бургас, гимназията, морската градина, стаята ми вкъщи, хората, музиката, морето и пясъка

всеки е преобръщал себе си си по няколко пъти в ученическите си години. да можеш да проследиш това с един поглед върху някакви си картички, изрезки от драсканици в тетрадки, разпечатани логове, снимки или стари валентинки... не знам. колкото пъти ми се случи и си е все толкова очарователно и като за пръв път :)

прекалено е лично човек да коментира какво открива чрез тези тайни вратички.

просто днес докато отново ги видях и си помислих как от две години не съм прибавяла нищо ново. нищо от близкото минало.

сега ми се случват много повече неща, отколкото преди. може би аз не ги определям като значими, като достатъчно стойностни. или не вярвам, че някога ще ми липсват. или просто съм спряла да гледам на тях като на нещо важно, защото всичко се случва прекалено бързп. или съм прекалено вкопчена да сравнявам и да искам повече отколкото е било. а тук дали може да е повече? или поне толкова? или...?

14 декември, 2006

За Него - Джон Тъкър

има един филм, излезе наскоро - "Джон Тъкър трябва да умре". не е нещо особено, банална историйка, за мачото, по който всички момичета си падат, а той ги върти на малкия си пръст. винаги съм си казвала, че на такъв няма начин да попадна :) ама пусто живот - да те изненада :) и реших да му сглобя един "портрет" на този самовлюбен Нарцис, на това неземно цвете :) не че не научих много от него, напротив - то наистина било лесно да манипулираш хората. само дето не е това целта на мероприятието "любов". както и да е. разсъжденията друг път. сега само да скицираме :

  • джон тъкър е самоуверен. дори прекалено. той няма и да даде вид на притеснен човек на първата ви среща, няма да му трепери гласа по телефона, когато говорите, няма да оплита думите си... за него всичко това е било изигравано толкова много пъти, че сигурно направо си умира от досада... всеки път едно и също.
  • джон тъкър е чувствителен. той обожава да наблюдава звездите в небето, да се любува на морето, да гледа романтични филми.
  • джон тъкър говори с клишета. е, има си няколко оригинални фразички, но когато усетите, че вече сте ги чували поне 4-5 пъти, вече не са ви толкова интересни...
  • джон тъкър винаги ще казва това, което ще ви се иска да чуете...ще ви разбира и подкрепя за всичко и във всичко.
  • джон тъкър винаги ще ви направи комплимент, дори ако спиралата ви и червилото ви са размазани по цялото ви лице :)
  • джон тъкър вярва безусловно в любовта! пък и е безумно влюбен във вас! това помежду ви е нещо необикновено, никога до сега не му се е случвало такова нещо! той е зашеметен, приятно изненадан от съдбата ... /нали си спомняте, че е романтичен../
  • джон тъкър е честен! ключът към него е искреността. той мрази лицемерието и лъжата.
  • джон тъкър ви обича и може да ви го заяви още на четвъртата-петата среща. как става тая работа ли? аааа магия! :)
  • джон тъкър честичко обича да повтаря, че сте единствената за него. умее да ви показва, че света се върти около вас. и е убедителен.
  • джон тъкър не обича да ходи на шумни места. той е домошар. ако и вие не ходите много много по дискотеки, не се размотавате по кафетата, много ще си допаднете. все пак какво си мислите - той човека няма да рискува да го хванете с някоя друга, я :) затова по-добре си стойте у вас :)
  • джон тъкър винаги е готов да прости всичко и на всеки, най-вече на вас!
  • джон тъкър не изневерява. никога до сега не му се е случвало, не си е помислял дори! свят човек.
  • джон тъкър е на мнение, че сексът е нещо много интимно и трябва да се случи между хора, тогава когато се обичат, а не да се прибързва с него. но пък вие сте толкова влюбени, а и нали си спомняте, че след 4тата среща той вече ви обича до болка... така че какво има да чакате повече :)? хайдеее в леглото :)
  • джон тъкър е имал или много връзки, или пък една-две /зависи каква тактика си е харесал/ и те са били мнооогооо дълбоки. едвам ги е преодолял. изплакал си е очите. и всяка една е била голяма любов на живота му, НО разбира се, така си е мислел докато не е срещнал вас :) от тогава всичко минало е загубило значение и смисъл... :)
  • джон тъкър ще ви задава много въпроси : все пак трябва да разбере що за човек сте, какво харесвате и какво не, за да влезе в роля.
  • джон тъкър няма нито едно от недостатъците на бившите ви гаджета! никога! бившият ви е бил ревнив - джон е готов в името на любовта ви да ви даде цялата свобода на света! бившият ви е бил заклет пушач и това много ви дразни - джон спира цигарите веднага!
  • джон тъкър е мъжът-мечта! толкова перфектен, идеализиран... и фалшив :)
нещо от филма :
  • джон тъкър винаги ви говори на миличко, слънчице, котенце, звездичке, сладко и т.н, ама така де! то не е лесно да запомниш толкова много женски имена,ще вземе да се обърка нещо и тогава лошо:)

п.п. толкова за сега, ако се сетя нещо друго ще допълвам :)

26 ноември, 2006

В търсене на свещения граал...

който в моя случай се оказа пакетче лепенки...





обиколих абсолютно всички книжарници и магазини за канцеларски стоки, за които всеки нормален човек може да се сети - от хеликон, през офис уан суперстор, пингвините и по-известните бургаски като дядо благо, но неее... всички продавачи ме гледаха съжалително и всигаха рамене с думите : "нямаме предтава за какво говорите, ние никога не сме получавали такова нещо, сигурно се бъркате...". то не че аз обяснявах много ясно какво точно ми трябва... чак в последствие се сетих да проверя в интернет как се казва, но пък горе-долу успях да го опиша - " едно такова средно между дъвка и пластелин, има го и в бяло и жълто, използва се за залепяне :) " но уви, сякаш им описвах невиждано до сега откритие от космичен произход. нямаше да се ядосвам ако съвсем ясно не си спомням как си бях купувала същите лепенки преди година-две от същите тези места, ама айде... сега вече ги няма. всъщност "уж" никога не ги е имало. и хората бяха сигурни !!! какви ли не очудени и смаяни погледи не видях...

в крайна сметка намерих една супер незабележима книжарничка и там имаше разни стоки на UHU и съответно моите неоткриваеми, вече пред изчезване, безценни лепенки. и се уверих, че не съм луда, която си измисля несъществуващи неща :) после ми идеше като се връщам да мина през всички магазини и да кажа : "нях нях нях, видяхте лиии, намерих си ги :)", ама айде... нали уж не съм толкова дребнава ;)

23 ноември, 2006

funny song

ех, този Стоян... винаги ще изнамери нещо смешно :)

цък

22 ноември, 2006

"Не ме оставяй да си ида!
Дори да казвам,че е по-добре така.
Незнам без теб дали зора ще видя...
Уморена съм,но не от любовта!" (от теди)


гледах те и тихичко на ум се молих да се спреш. да се върнеш. да ме помолиш да ти простя. да направиш това, което така и не се случи - да се бориш за нас... да останем заедно. да покажеш, че вярваш ... че не са само думи. но ти избра да тръгнеш. и не се обърна... и вече няма път назад. и дали по навик.. аз още се надявам, че като отворя очи ще те видя. ще протегна ръка встрани и тя ще докосне твоето тяло...и още в просъницата леко ще се усмихнеш и ще ми кажеш, че ме обичаш... както едно време, когато все още всичко изглеждаше истинско...

18 октомври, 2006

моментен оптимизъм :)

какво се опитваме да постигнем като изливаме в думи собствените си трагедии? да се докоснем до другите? и те да усетят болката ни? или да им покажем, че има и други, които се чувстват както те - загубили пътя си? Нима сме такива егоисти? Които гледат как да прехвърлят товара, които носят и да обременят другиго с него? Или да отчаем още повече този, които има нужда от спасителен лъч светлина? Защо емоциите ни винаги се въртят около безизходността, апатията, инертността стаена в самите нас? Нима само това можем да дадем от себе си? И доколко биваме запомнени след това, което сме изрекли? Повтаряме ли повтаряме едни и същи тъжни думи, че дори вече ги бълнуваме насън... И привикнал вече с тях, всеки се чувства по братски с другия, когато го чуе да ги изрича, защото всичко му е до болка познато. Не се ли уморихме да продължаваме да дълбаем надолу, да губим, да бъдем жертви, било то посечени от съдбата,от някой приятел,от отминала покрай нас любов,от собственото си самолюбие? Толкова ли е оскъдна надеждата в нас, че ни е свидно да дадем малко и на другите, на точно тези, които уж утешаваме? Защо отказваме да бъдем пътеводни звезди, ярко запалени свещи в мрака или просто усмихнати, ведри хора? Това ще увери останалите, че щастието не е просто легенда. И те ще носят думите ни, ще се връщат към тях, когато са слаби и ще имат силна опора, която ще им вдъхне сили да продължат. И ще успеят. Защото ще знаят, че това, към което се стремят е достижимо. И никой няма да може да ги убеди в обратното.

17 октомври, 2006

от мен

Днес открих, че съм прекалено силна.
И мисля, че е време да тръгваш.
Защото не ми отива да страдам.

15 октомври, 2006

от Стефан Стефанов

===

Дадох ти каквото имам.

Какво да ти дам сега?
Сега нямам нищо.
Не мога да ти дам нищото.
Трябва сама да го намериш.


===


Когато любовта започне да боли,
тя става на поезия.
Когато искриците в очите
превърнат се в сълзи,
очите виждат вече.
Когато невъзможно е
да уловиш мига,
а сянката ти вечно те преследва
и затвор е свободата,
ще се взривиш
на хиляди частички,
ще видиш вечността
и ще пребъдеш -
когато любовта започне да боли.


===


МОЛИТВА

Събуждам се.
Отварям очи и виждам твоето тяло до мен.
Поемам си дъх и усещам
Как твоят дъх изпълва моята стая.
Чувствам твоята ръка, която в съня
Е прегърнала моето тяло.
Докосвам косите, които, подобно на пламък,
Огряват твоето спящо лице.
Усмихвам се и благодаря,
Че съм се събудил.


===


Олтар

Най-скъпи неща
на никой бог не принасям във жертва,
но безбожник ли ставам така?

Безсърдечен ли ставам,
когато спра да крада от чужди сърца?

Нямам скъпи неща
и нямам сърце - някой отдавна ги взе
(или аз бях, който ги даде?)

Нямам какво друго да дам
освен празнотата,
която да пълниш с доброто,

Което е в теб.


===


Раздалечени и раздалечаващи

Жестоки сме в разделите си -
събираме се,
за да се разделим след миг.
Преди да се прегърнем
се застрелваме с хиляда думи.
Ако си кажем сбогом
очакваме
едно "Здравей" на следващия ден.

Любов един от друг изискваме,
макар да знаем,
че се дава само тя.
И в нежеланието да изгубим,
заключили сме
сърцата си, за обич болни.

Не си отивам аз,
или пък идваш ти -
в един и същ водовъртеж
се давим,
но защо не си подаваме ръка?
Нима като уплашени удавници
ще удушим спасителя си,
за да можем да живеем?
Ще бъдем ли
и ще ни има ли
един без друг, раздалечени
и раздалечаващи
или ще трябва да убием любовта
във сляпа вяра,
че след това ще я познаем …


===


Пътят обратно
не те прави по-цял,
отколкото беше преди,
когато от теб се отчупи
поредното малко парче.
Краят пред теб,
към който неспирно вървиш
ти отнема по къс от безкрая
и побягваш напред -
в надпревара със времето,
за да настигнеш онзи човек,
който винаги искаш да си...
А краят
все така е пред теб
и отчупва поредно парче...

Просто се спри!


===


Да изгориш, щом трябва,
но да светиш...
Във пламъка да търсиш
светлината
и да не виждаш
огъня във теб -
съдба случайна
или орис жалка...

И все си сам сред толкоз други...


===


Духът ти,
Ако не е странствал във търсене на дом,
Ти дом не ще да имаш някога в света.
Духът си,
Ако си не следвал в странствата му блудни,
Не ще си никога пристигал у дома.

Ако не си се губил,
Няма да откриваш.
Ако не си умирал всеки миг,
Животът няма да се ражда в теб.


===


Когато си с хубав човек,
Давай му винаги всичко
За да не дойде денят,
Когато, той вече заминал,
Ще съжаляваш за всичко,
Което си можел да случиш със него.


===


Повярвайте

Познанието скрито е в съмнението,
зная,
но да повярвате -
това ви призовавам.

Ще се раждате,
когато ви убиват.


==

14 октомври, 2006

Може...

Може и да не съм любовта на живота ти, но никога няма да ме забравиш. Защото съм дива и истинска, и непокорна, и привличам. Надничам хлапашки в очите ти и успявам да се докосна до душата ти. Мога да те откъсна от реалния живот и да те накарам изцяло да се потопиш в моя измислен свят.А дори и да не успея да те задържа, в мислите си ти винаги ще се връщаш при мен. Дори и против волята си - съвсем неволно и непринудено.

08 септември, 2006

хайку

някои от любимите ми :

Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък.


Стоя самичка
потънала в мъглата,
падаща звезда.


Във високите треви
смачках охльов - не изстена,
нещо в мен извика.


Две тела. Стена.
Баня. Пара. Топлина.
Притихнал екстаз.


Усуква се времето
в безкрайността.
Затяга примката. Сега.


Вода в реката.
Вода в мен.
Аз съм реката.


Ехо във водата.
Плуваща въздишка
във вечността.


Капчица вода
минало и бъдеще
се срещат в нея.


Водата
се съблича между нас.
Море от капки
на влюбени.


Дълго плаках.
Съзлите секнаха.
Плачът - не.


Три камъка
и всеки е подпрян
на другите два.


Кратър жест.
Конфузна близост.
Гласът ти припознах.