Ако най-банално ми разбиеш сърцето... ще ти го върна. И няма да е изтъркано, просташко и глупаво, а елегантно и стилно. За първи път завесата на твоето самолюбие ще се вдигне и ще погледнеш отвъд паравана - ще се вгледаш в мен. Едва тогава ще разбереш, че никога до сега не си знаел коя съм. И ще започнеш да ме опознаваш. Ще играя по твоите правила, за да не ме наречеш нечестна, но и двамата знаем, че това ще значи - решителна, непоколебима, самоуверена, разнична. Действията ми няма да са отмъщение, а по-скоро твой урок. Урок по любов.
И всичката тази болка, която ще си оставил в мен .. ще я разделя с теб. Желанието и ти да я изпиташ ще ме завладее изцяло и няма да ме остави да мисля за нищо друго. Трябва да те науча да живееш. Да уважаваш всяка жена, да цениш всека плаха усмивка, всяка надежда... Няма да ме е страх, че рискувам да се погубя отново, не и след като знам колко осакатени са емоциите ти.
И ще се върна отново. Този път ще откриеш в мен един идеал и мечта - едно безчувствено същество. Вечно усмихната, безгрижна, копнееща за теб жена, която е тиха, покорна и луда по теб. Ще пиша стихове за теб, ще ти разказвам сънищата си, в които ще участваш, ще те ревнувам от всички останали, но няма да те спирам да бъдеш с тях. Ще бъда твоята утеха, надежда и опора, без да изисквам каквото и да е от теб. Защото знам, че ти не притежаваш нищо. Защото знам, че си празен и самотен, и глупав. Ще живееш достатъчно дълго в заблуда, за да ме приемеш като нещо неразделно от теб. Няма да ме обичаш, но няма и да можеш да живееш без мен. И изведнъж ще разбереш, че не съм само твоя. Ще изричам твоите лъжи и ще имитирам престорената ти старателност да се прикриеш. Ще бягам между капките дъжд, след което като ме видиш после мокра до кости, ще те убеждавам, че нито една капна не е успяла да ме достигне. И ти ще ми вярваш, защото вече ще съм се научила да те убеждавам, че си единственият за мен.
И няма да се спра. Ще вдъхна живот на страховете ти, ще разруша мечтите ти и ще посегна на тези, които наричаш приятели. И ще се постарая да го разбереш. Едва тогава ще си дадеш сметка, кое е важно за теб и кое не. Ще загубиш измисления си идеален свят и ще осъзнаеш, че сърцето ти е разбито по най-баналния начин.
A когато ме потърсиш, за да ме попиташ защо, мен вече няма да ме има. |
