На прага на Новата Година

Отново пресичаме финала, и веднага заставаме на един нов старт. Защото участваме в едно непрестанно състезание - с времето ли, със себе си ли, а може би с останалите...?! Все едно. И всичко около нас отново се повтаря - месеци, времена, периоди, настроения... само дето ние така или иначе не може да си останем същите. И добре че :-)

В ролята на Дядо Коледа

Обичам да подарявам подаръци, но не и когато съм притисната от времето и трябва да сваря някакъв определен срок за измисляне/купуване/дооправянето им. Освен това по такива масови поводи се губи момента на изненадата. Друго си е като получиш нещо, в ден когато най-малко си очаквал. И оригиналността се изгубва. И личното внимание.

Нова посока

Връхлетя в живота ми - преобърна мечтите и придаде смисъл на рутинното. Събуди в мен отдавна затихнали емоции и чувства. Започнах да вярвам. Отново. В любовта. В себе си. Макар, че ме е страх - да не се разочаровам отново, да не рухне за пореден път светът пред очите ми, а аз да съм принудена да оцелея след този апокалипсис. Но мисля, че се крих и спотайвах достатъчно - не можеш да бягаш непрекъснато. Човек има нужда да раздава усмивки и да озарява нечий живот. Готова съм да се боря - с предразсъдъците, със самоналожените ми принципи, със самата себе си. Може би за пореден път ще повторя отдавна направени грешки - ще летя безгрижно в облаците, ще мечтая безразсъдно, ще живея без да мисля за последствията - ще бъда искрена, импулсивна, спонтанна, дръзка и провокираща. Ще се държа така, сякаш никога не ме е парил огън, сякаш никога не съм изпитвала що е болка, отчаяние, безсилие и страх. Дали ще успея да създам този образ? И дали и ти няма да се отнесеш по същия начин към него, както и тези преди теб? Не ми отговаряй. Не искам да знам. Остави ме да вярвам. Остави ме да се насладя на самата себе си.