Нова посока

Връхлетя в живота ми - преобърна мечтите и придаде смисъл на рутинното. Събуди в мен отдавна затихнали емоции и чувства. Започнах да вярвам. Отново. В любовта. В себе си. Макар, че ме е страх - да не се разочаровам отново, да не рухне за пореден път светът пред очите ми, а аз да съм принудена да оцелея след този апокалипсис. Но мисля, че се крих и спотайвах достатъчно - не можеш да бягаш непрекъснато. Човек има нужда да раздава усмивки и да озарява нечий живот. Готова съм да се боря - с предразсъдъците, със самоналожените ми принципи, със самата себе си. Може би за пореден път ще повторя отдавна направени грешки - ще летя безгрижно в облаците, ще мечтая безразсъдно, ще живея без да мисля за последствията - ще бъда искрена, импулсивна, спонтанна, дръзка и провокираща. Ще се държа така, сякаш никога не ме е парил огън, сякаш никога не съм изпитвала що е болка, отчаяние, безсилие и страх. Дали ще успея да създам този образ? И дали и ти няма да се отнесеш по същия начин към него, както и тези преди теб? Не ми отговаряй. Не искам да знам. Остави ме да вярвам. Остави ме да се насладя на самата себе си.