summer loving

незнам и дали има друга любов, различна от несподелената. защото само нея си спомням. останалите чувства просто си отиват или се променят, провокирани от безразличието на човека до теб.

но все пак надеждата си остава. нали тя умираше последна? - надеждата, че пътя ти ще се пресече с човек , който може да преобърне целия ти свят, който да придаде на празното смисъл, който да не се страхува да се влюби, да обича и да бъде обичан.

но постепенно става все по-трудно да не се замисляш... да спреш да проверяваш себе си, да престанеш да се страхуваш, че и ти не си се превърнал в една бездушна играчка, с две празни очи...
напълно празни.


-----------


напоследък хората не говорят за чувства. те са прекалено вглъбени в своето ежедневие, в целите които преследват. заети са със самите себе си. сещат се, че изпитват нещо, единствено и само когато са наранени. прекалени егоисти са, за да дават от себе си, ако не са сигурни, че ще получат нещо в замяна. а любовта е поток от емоции, които не можеш да възпреш - тя не е сделка. защо ли почти никой не го разбра?