Тъжни мисли

Вчера толкова неща ми се въртяха из главата... От една страна ме е яд, че вече не мога да изкажа мислите си по същия начин както тогава, от друга пък се радвам, защото ми се струва, че няма смисъл да се затормозявам с тях. Но все още ме гложди. И ми е кофти. Защо ли? Нямам отговор. Не мога да разбера как така един прекрасен ден се събуждаш и решаваш, че не обичаш човека до себе си. Не разбирам и как след една дълга връзка, след месец два си готов да продължиш напред. Не разбирам как успяваш да не си спомняш... за нас... за мен... за всичко, което имахме и което изградихме. Не разбирам и защо още ме боли, защо ми е тъжно, като вече не те искам.