Созопол

Обичам почивките. И най-вече тези в Созопол. Въпреки, че физически ме изцеждат максимално и после трябва да си отспивам три четири дни, ме зареждат със страхотно настроение за цялото лято :) Тази година смятам да отида още веднъж през септември за Аполонията. Но не се знае още, все пак това не зависи само от желанията ми, ами и от другите ми ангажименти, плановете на приятелите ми, които са там и наличието на $$.

Всъщност, прибрах се днес. Без обувки :) Всъщност имах де, ама не бяха мои :) Два дена преди да си замина, малко преди да отидем на дискотека ми се скъсаха чехлите. Бяхме далеч от къщата на моята приятелка, в която бях на гости, а и закъснявахме и.. си бях боса цяла вечер :) Установих, че хората реагиарат много интересно, когато видят бос човек по улицата или в дискотеката :) Едни от тях почват да се подхилват, други се втренчват в теб и започват да се чудят какво ти има - някое циганче/бездомно ли си ? леко мръднал ? идваш от плаж?, трети ентусиазирани, че са те видяли търчат да те покажат на всичките си приятели сякаш си някоя природна забележителност, четвърти моментално причислили те към групата на изпадналите , повдигат брадичка и не спират изпитателно да те гледат с презрителния си високомерен поглед... Изобщо.. хора всякакви. Но както и да е. На мен пък ми беше забавно, а и имаше едно момче, което от както отидох за пръв път в Созопол /значи от лятото на 2003/ до тогава освен 'Здрасти"- то когато се запознахме, не ми беше промълвил и думичка, гледаше ме едно такова студено и предубедено, а като ме видя една такава.. боса в дискотеката и почна да ми се смее и да ми говори :) И цяла вечер само ме бъзикаше :) И тези дни нещо ми прищраква, че е доста симпатичен :)