Диктатурата на модата

Едва прекрачило прага на 21век обществото започна да изгражда основите на характерните си особености и привички, с които някой ден ще бъде отличавано. Една вълна от еднообразие, безличност и пасивност е на път да залее света, който ни заобикаля, и дори самите нас. Модерните или така наречените съвременни начини да изразим себе си, стават все по-дръзки, на моменти дори абсурдни.

Заглеждали ли сте се в хората, с които се разминавате всеки ден по улицата? Ако отговорът е да, сигурно сте забелязали колко еднакви изглеждат те - с дълги коси, описващо тялото облекло, тракащи токчета и лице скрито зад маска от силен грим. Желаещи да бъдат забелязани, всички те в старанието си и усилията си да бъдат 'идеални', са загубили своята идентичност, собствения си стил, и неусетно са се превърнали в част от тълпата. Децата бързат да порастнат - малките момичета, а вече и момчета крачат наравно с юношите. И защо трябва да бъде пропуснато това време на безгрижие и искрен смях? Нима сме толкова обсебени от идеята, че няма да успеем да се насладим на всичко, което ни предлага живота и затова сме толкова нетърпеливи да изживеем всяка следваща минута? А животът е пътека, по която трябва да стъпва внимателно, ако не искаме да загубим разновесие и да паднем. Какъв е смисълът да се стремим да правим все по-големи и по-големи крачки, като скоро сме проходили? Но... вече живеем в либерално общество и сме загърбили всякакви задръжки. Всички се прекланят пред идолите си - основните примери на подръжание са станали такива, вследствие на уж несправедливото им влизане в затвора; броя нецензурни думи, които могат да кажат в минута; идеално изваяните тела, благодарение на няколкото пластични операции или хормонални хапчета. Но за всичко си има причина... съвременният свят е такъв. Начините за забавление се въртят предимно около димящата цигара, некачествения, но затова пък евтин алкохол и леките наркотици. Стряскащо - дори абсурдно, но пък модерно.

Действителността, която ни заобикаля изгражда и типичните характери за днешното време - все по-трудно и по-трудно е да си спомниш кой си. Заобиколени от злоба, алчност и двуличие, хората пренебрегват моралните си ценности, вглъбяват се в своя собствен свят и не признават нищо друго освен своите желания, нужди и потребности. Превърнали се в егоисти, те стават пасивни към съдбата на всички около тях, дори и към тази на приятелите си.

Всеки сам за себе си има правото да прецени дали му харесва да живее според това, какво е модерно и какво не. Модата конкретизира хората. Тя налага точно определени вкусове и разбирания. Защо всеки не опита да разчупи по свой си начин рамките на наложените му идеали?! Нека да се осланяме на естественото в себе си - да бъдем импулсивни, неподправени, искрени, да правим нещата по свой си начин, да бъдем личности, а не просто хора.