Независимост

Чувствам се направо като нов човек :) Докато преди не ми мърдаха по 2-3 часа на ден /понякога и повече/ пред компютъра, сега мога да се похваля, че не съм докосвала клавиатура от близо седмица :) И ми е много добре :) Те интернет-а, игричките и чата са си чисти наркотици... опияти разни. И реших, че ми е време да се лекувам...

Моята автобиография след 10 години

"Моята автобиография след 10 години" или казано по друг начин - "Как виждам живота си след 10 години", от сегашната си позиция на 17годишно момиче мога да отговоря на този въпрос единствено позовавайки се на мечтите, желанията и представите ми за идеално бъдеще. Толкова е лесно просто да изброя какво бих искала да ми се случи, но уви - не става така. Докато кройм планове за това как след време ще изглежда живота ни, не осъзнаваме, че точно в този момент изграждаме основите на най-важното - бъдещето си. И всеки човек си мисли, че 'от утре' ще стане по-отговорен, по-стриктен, а всъщност по този начин си налага един стереотип на вечно отлагане на задълженията си във времето. Но такива сме хората - живеем за момента, пък и в това няма нищо лошо. Никой не може да гарантира, че след 10 години ще си добре - ще си жив, затова всеки се опитва пълноценно и докрай да изживее всеки миг, всяко едно приключение, да усети и най-трудно доловимия повей на щастието. Но да - всеки има цели, които преследва, върхове, които иска да превземе, за да се докаже не само пред себе си, а и пред заобикалящия го свят. И когато постигнем това, към което така силно сме се сремяли, се появява нова празнота - нови желания, които очакват да бъдат превърнати в реалност - това е прогресът и начинът да се развива всеки един от нас в социален и духовен план. Макар, че днешно време хората са различни - доста променени. Те не мечтаят както едно време - не и с тази спонтанност, импулсивност, копнеж; нещата, които ги правят щастливи са други. Сега материалното е на преден план и е по-важно да бъдеш много добре осигурен,потъпкал всичко морално в себе си, без истински приятели и хора, на които можеш да разчиташ, отколкото да не разполагаш с толкова много средства. А това изискване поставя прегради - ограничава пътищата, които чакат да бъдат изминати, но никой не се престрашава да тръгне по тях, защото след това може да се окаже безработен или непреуспял. А аз не желая биография изпълнена с престижни думи - не те са най-важното. Пък и защо изобщо все искаме огромни замъци и строим стъклени кули? За да се оглеждаме в идеално лъснатите прозорци и да се наслаждаваме на блясъка им? Нима това ни доставя чак такова удоволствие?! Възхищавам се на хората, които рискуват, чиито амбиции не са да покоряват света, а просто да го очароват и да се занимават с това, което желаят - без страх, че може да сгрешат в избора си.
Не мога да очертая автобиографията ми след 10 години с точни рамки, затова ще кажа, че просто се надявам човека, в който се превърна да е личност, а не копие на наложения от обществото ни модел на 'пълноценен човек'.

Диктатурата на модата

Едва прекрачило прага на 21век обществото започна да изгражда основите на характерните си особености и привички, с които някой ден ще бъде отличавано. Една вълна от еднообразие, безличност и пасивност е на път да залее света, който ни заобикаля, и дори самите нас. Модерните или така наречените съвременни начини да изразим себе си, стават все по-дръзки, на моменти дори абсурдни.

Заглеждали ли сте се в хората, с които се разминавате всеки ден по улицата? Ако отговорът е да, сигурно сте забелязали колко еднакви изглеждат те - с дълги коси, описващо тялото облекло, тракащи токчета и лице скрито зад маска от силен грим. Желаещи да бъдат забелязани, всички те в старанието си и усилията си да бъдат 'идеални', са загубили своята идентичност, собствения си стил, и неусетно са се превърнали в част от тълпата. Децата бързат да порастнат - малките момичета, а вече и момчета крачат наравно с юношите. И защо трябва да бъде пропуснато това време на безгрижие и искрен смях? Нима сме толкова обсебени от идеята, че няма да успеем да се насладим на всичко, което ни предлага живота и затова сме толкова нетърпеливи да изживеем всяка следваща минута? А животът е пътека, по която трябва да стъпва внимателно, ако не искаме да загубим разновесие и да паднем. Какъв е смисълът да се стремим да правим все по-големи и по-големи крачки, като скоро сме проходили? Но... вече живеем в либерално общество и сме загърбили всякакви задръжки. Всички се прекланят пред идолите си - основните примери на подръжание са станали такива, вследствие на уж несправедливото им влизане в затвора; броя нецензурни думи, които могат да кажат в минута; идеално изваяните тела, благодарение на няколкото пластични операции или хормонални хапчета. Но за всичко си има причина... съвременният свят е такъв. Начините за забавление се въртят предимно около димящата цигара, некачествения, но затова пък евтин алкохол и леките наркотици. Стряскащо - дори абсурдно, но пък модерно.

Действителността, която ни заобикаля изгражда и типичните характери за днешното време - все по-трудно и по-трудно е да си спомниш кой си. Заобиколени от злоба, алчност и двуличие, хората пренебрегват моралните си ценности, вглъбяват се в своя собствен свят и не признават нищо друго освен своите желания, нужди и потребности. Превърнали се в егоисти, те стават пасивни към съдбата на всички около тях, дори и към тази на приятелите си.

Всеки сам за себе си има правото да прецени дали му харесва да живее според това, какво е модерно и какво не. Модата конкретизира хората. Тя налага точно определени вкусове и разбирания. Защо всеки не опита да разчупи по свой си начин рамките на наложените му идеали?! Нека да се осланяме на естественото в себе си - да бъдем импулсивни, неподправени, искрени, да правим нещата по свой си начин, да бъдем личности, а не просто хора.