"Не ме оставяй да си ида!
Дори да казвам,че е по-добре така.
Незнам без теб дали зора ще видя...
Уморена съм,но не от любовта!" (от теди)


гледах те и тихичко на ум се молих да се спреш. да се върнеш. да ме помолиш да ти простя. да направиш това, което така и не се случи - да се бориш за нас... да останем заедно. да покажеш, че вярваш ... че не са само думи. но ти избра да тръгнеш. и не се обърна... и вече няма път назад. и дали по навик.. аз още се надявам, че като отворя очи ще те видя. ще протегна ръка встрани и тя ще докосне твоето тяло...и още в просъницата леко ще се усмихнеш и ще ми кажеш, че ме обичаш... както едно време, когато все още всичко изглеждаше истинско...