Има ли смисъл?
Хората винаги са искали да се докоснат до идеалната любов. А тя е онази всеотдайната, която не знае що е егоизъм, лъжа, лицемерие. Тя може да забрави всичко, да прости, да изкачква търпеливо скрита зад някой ъгъл, да плаче тихичко нощем, но на сутринта няма да пророни и думичка и просто ще се усмихне. Тя е топлина, нежност и е по детски искрена.
...
Напоследък все повече се убеждавам, че една от най-големите грешки на младите е, че се опитват да създават сериозни връзки. Не виждам смисъл в тях. Не и на тези години.
Защото... какво се получава в крайна сметка... срещаш някого, влюбваш се, всичко върви страхотно, неусетно започваш да поставяш на втори план училище, приятели, семейство и т.н и лека по лека започваш да умаловажаваш всичко наоколо и все повече идеализираш партньора си. В един миг той се оказва единственото нещо, което имаш и което има значение за теб. И... един ден той просто си тръгва. Какво става тогава? Тотален емоционален срив, човек както става все по-силен емоционално, но и по - безчувствен.
Не вярвам вече във разни измислици. То по филмите /приказките за възрастни/ е лесно. Влюбените се целуват и се гледат замечтано, изтича надписът 'хепи енд' и ти си спокоен, защото у теб е останало впечатлението, че те са се оженили,имат си деца,обичали са се до последно и са живели щастливо до края на живота си. Да, ама аз вече не вярвам. Не и в това, че на тази възраст /17-18,/ можеш да задържиш човека до себе си повече от 1-2 години. И се чудя... какъв е смисълът да продължаваме да създаваме сериозни връзки в момента? Защо само излишно се самонараняваме? Вид мазохизъм ли е това? Ако не, то какво е изобщо?
Скоро ми хрумна нещо. Не е майсторлъка само в това да срещнеш голямата любов... ами и трябва това да стане в правилното време.
И сега идва следващия въпрос... какво правим ако вече сме срещнали точно този , който търсим? Да, да, точно този, от когото всички останали до сега бяха толкова далече, и който ни липсваше... и който мечтаехме да срещнем, и се молехме да съществува... какво става като го срещнем сега? И знаем, че някой ден ще го загубим... ?!
posted by katt @ 11:47 сл.об.
6 Comments:
вярно е, че хепи ендовете са всъщност недовършени истории...но също така е вярно и че няма правила и няма трябва. дали на 18, дали на 45. има ли значение? ако си на 30 и се влюбиш истински или си на 18 не е казано, че ще или няма да спреш да обръщаш внимание на приятели, семейство, учене, работа и т.н.
има всякакви хора. и понякога срещаме точно когото трябва.
познавам двама човека, които са се запознали на 18-19 годишна възраст. все още се обичат, а са заедно от 22 години някъде...няма правила и закономерности! ние си изграждаме лични! imho :)
... благодаря :)
и аз познавам поне три двойки, които са заедно още от гимназията и продължават да се обичат и да са заедно :) така че годините не са определящи дали една връзка ще бъде дълготрайна или не според мен, по-скоро сходството в характерите,което ще поддържа тази любов и след като физическото привличане не е толкова силно като преди.
Разбира се, правилният момент също не е за пренебрегване. Непрекъснато се срещаме с потенциални "правилни хора", но в неправилни моменти :)
важното е да разбереш кога имаш всичко и да не си лаком за повече
наистина ли смяташ, че една такава любов няма смисъл и никакъв шанс за вбъдеще?
не знам на колко години си била като си писала това, по думите изглижда, че си малка, но по написаното си много напред. В момента съм на 22, но намерих истинската си (така си мисля де) ЛЮБОВ когато бях на 17 и бяхме заедно година и половина. След това започнах да си вкарвам некви филми, че съм много млад и че тря да си поживея, както и тя. Не след дъълго скъсах с нея, като знаех че тя е момичето за мен. Сега знам че живее с някъв, но не мога да направя нищо по въпроса. Не че съм зле но вървах в съдбата а тя ми поднесе много кофти изненада :) d_u_d_e_@abv.bg
Публикуване на коментар
<< Home