Феноменът "Наско"

Наско е едно момче, с което миналата година по това време излизах, ама съвсем за мъничко. Нямам си и на представа какво харесах в него като се запознахме... но на втората ни среща вече бях убедена колко е глуповат и ограничен. Неговият свят се състоеше само от коли, кораби, компютърни игри и скачането от скалите през лятото. И нищо друго. Ама абсолютно нищо. Той на други теми не можеше да разговаря, или поне никога не разговаряше с мен.

Съвсем случайно бях видяла една негова снимка в телефона на една приятелка и я помолих да ни запознае. Това, което си спомням от периода, когато бяхме заедно, беше че на първата ни среща "уж" отидохме у баба му да й покаже бележника си, защото се били хванали на бас, че няма да можел да хване стипендия. Отидохме, и бабичката ни покани на кафе. Та нямаше как - трябваше да се запозная с нея. За първи път /и надявам се последен през живота ми/ момче ме сваляше пред баба си. Беше ужасно :) Умрях от срам :) После дойде и чичо му, та и с него се запознах :) Родителите бяха оставени за втората среща... незнам дали след това излязохме повече от два пъти, но след като не му отговорих на няколко смс-а, отмених една-две уговорки, той не ми се обади повече.

Животът си тръгна по добрия си стар начин :) Докато след няколко месеца на вратата не се позвъня .. отварям и гледам - Наско - "Какво правиш, как си? Отдавна не сме се виждали.. аз бях наблизо и реших да мина да те видя...". Казах, че съм много заета, разменихме по още някоя дума и му казах, че трябва да се прибирам. И си тръгна. След няколко дена пак - някой звъни на вратата , кой - Наско. "Аз бях наблизо... реших да мина, днес по-свободна ли си?" . "Не, съжалявам. И недей така да идваш без да се обадиш предварително!". "Да, да, разбира се" И пак си тръгна.

След няколко месеца, вече началото на есента, се прибирам към къщи и отпред на стълбите стой някакво момче - Наско, и пак стария репертоар : "Какво правиш, как си? Аз бях наблизо..." Този път останах да си поговорим малко, ама после доста съжалявах. След като той обстойно анализира колата, която беше паркирана в "дворчето", разказа ми за телефона си - къде на кой сервиз го дал, ама защо, ама как... не пропусна да се похвали колко бил добър на Cs... отново почнах да изреждам ред причини, че трябва да се прибирам възможно най-скоро. "чао, чао! И недей така да идваш без да се обадиш предварително!". "Да, да, разбира се"...

И преди няколко дена пак се появи... пак неочаквано, без смс,обаждане - направо - ззввъъннн! Усмивка! "Здрасти, как си...". То май е за ядосване, ама... жал ми стана. "Нали ти казах да се обаждаш преди да дойдеш?" , "Е, да де, ама... бях наблизо и реших да мина..." И пак същите разговори - колите, гсмите, корабите, лятото и как скачал от незнам си къде...
А аз нито проявявам заинтересованост, нито говоря - само мълча и гледам нанякъде... а той си приказва ли приказва, и се радва... и докато го слушам ми става все по-жал за него... колко е глуповат и какво е детенце... и пак "чао,чао! И престани така да идваш без да се обадиш предварително!" . "Да, да, разбира се"...